Домът на Луна Лъвгуд

-Здравейте! Ето го и моят скромен дом:

Кухнята:

Всекидневната:

Гостната:

Моята стая:

Стаята на брат ми:

Стаята на сестра ми:

Спалнята на родителите ми:

Басейна ни:

Градината ни:

Къщата ни отвън:


-Заповядайте по всяко време! ^.^

Луна се събуди към 9 часа и реши днес да си почива. След като се изми и облече, момичето отиде в кухнята. Там бяха майка и, брат и, сестра и и закъснелия и за работа баща.
-Добро утро на всички!- извика Луна.
Те я изгледаха и продължиха с работата си- брат и си играеше с молива, майка и готвеше нещо, сестра и почистваше микровълновата печка, а баща и си изпи кафето на една глътка и се запъти към работното място. Луна ги изгледа странно, взе си едно канелено хлебче от кошничката на масата и замина в стаята си.
-Не знам какво им става. Държат се странно. - мрънках аз на Силия. - Просто, просто..ох..не ги разбирам тези родители!- и чу стъпки край стаята и. - Силия, ще затварям. Доскоро!
След като затвори телефона, се заслуша в стъпките. Разбра- това е брат и. Отвори вратата и го видя- носеше някакви големи и дебели одеала.
-Какво правиш, тъпчо?- попита Луна.
-Не виждаш ли? Нося тези одеала в гостната!- отговори Едуин.
-Но защо? Да не би да идват гости? - подсмя се Луна.
-Ами да! Леля Беатрис ще дойде!
-Какво? Кога пристига?
-Ами...
-Здравей, Маями!- извика някой.- Луничка, Едуинчо! Къде сте, пиленца?!
-Боже мой..- измрънка Луна.
Едуин набързо оправи гостната и слезе долу. Луна бавно пристъпваше по коридора. Слезе по стълбите и показа една измамна и грозна усмивчица.Беше нещо като това След като прегърна Едуин, леля Беатрис скочи да целува и прегръща Луна.
-Какво правиш, скъпа?Как си? Къде ти е гаджето?- попита я тихичко леля и. Луна я изгледа със странен поглед и тя бързо каза:
-Хъх! Маями... Хайде на плажа, хора, бързичко!
Понякой път леля Беатрис беше доста страшничка, и затова, когато кажеше нещо ние го правехме:
-Веднага, лелче!- казахме всичките в един глас и побързахме да се приготвим за плаж...